Tob 10

Загрижеността на Товит и Ана

1 В това време Товит, неговият баща, отброяваше всеки един от дните. И когато времето, отредено за пътуването им, изтече, а двамата все още не се завръщаха, 2 той рече: „Дали не ги е сполетяло нещо или пък Гаваил е умрял и няма кой да им даде среброто?“ 3 И много се натъжи. 4 А жена му каза: „Синът ни е загинал, затова не се завръща!“И започна да го оплаква: 5 „Защо те пуснах, сине, светлина за моите очи!“ 6 Тогава Товит се обърна към нея: „Мълчи, не се безпокой! Той е жив и здрав!“ 7 ^a Но тя му отвърна: „Ти мълчи! Недей да ме мамиш! Отиде си момчето ми!“И всеки ден излизаше на пътя, по който бяха тръгнали. Денем не ядеше хляб, а нощем не спираше да плаче за сина си Товия, докато не изтекоха четиринадесетте сватбени дни, по време на които се бе заклел пред Рагуил да остане в Екбатана. И сега Товия рече на Рагуил: „Пусни ме да си ида, защото баща ми и майка ми вече не се надяват да ме видят.“

Товия на път към дома

8 Но тъстът му го помоли: „Постой при мене, а пък аз ще изпратя хора при баща ти да му известят за тебе!“ 9 Но Товия му отвърна: „Не, пусни ме да се върна при баща си!“ 10 Рагуил стана, даде му Сара като негова жена, половината имот, слуги, добитък и сребро 11 и като ги благослови, изпрати ги с думите: „Деца, нека Небесният Бог ви дари с потомство, преди да умра!“ 12 После се обърна към дъщеря си: „Почитай своя свекър и свекърва. Сега те са твои родители; желая да слушам добро за тебе!“И я целуна. 13 ^{▼▼ 10:13 В Синодалната Библия 10:13 е част от 10:12.} А Една рече на Товия: „Скъпи синко, Небесният Бог да те пази по пътя към дома, а мене да дари да видя децата ти от Сара, моята дъщеря! Това ще е моята радост пред Господа! Ето давам ти дъщеря си, за да я закриляш, недей я огорчава!“ След това Товия си тръгна с възхвала към Бога заради щастливото си пътуване и благослови Рагуил и жена му Една.